От златния фонд на НСД: „Смях в залата“ (1966)

По материал на големия български музикант Веселин Кисьов, пре-публикуван с позволение на автора.

Музикално-театрално сатиричната трупа „Веселите момчета” (и момиче) е спонтанно сформирана в Културния клуб на ВМЕИ-София през средата на 60-те години от 20-тина тогавашни и бивши студенти в института.

Културният клуб е магнит за ежедневни срещи и всеки пише в дневника на клуба римувани остроумия и злободневки. След авторска обработка на многотомния дневник от Илия Атанасов, Симеон Попов и Кръстьо Мирски, през 1966 г. се ражда „Безсмъртната усмивка на човека” – сценарий на спектакъла „Смях в залата”, който през същата година печели първа награда от „Конкурс на театралните състави за наградата на София”.

Оркестърът на трупата включва Веселин Кисьов, Петър Гюзелев и Георги Николов от “Слънчевите братя” – под ръководството на пианиста Чавдар Селвелиев. Приятелството между „Веселите момчета” е и днес, като те (със своите половинки) се събират в столично заведение всеки месец. В събиранията вече ги няма доста от „момчетата”, напуснали този свят.

Спектакълът „Смях в залата”, под форма на „музикално-сатиричноревю-пародия”, с безпощаден хумор бичува соц. обществото, а „пророчески” – и съвременното общество. Играе се на сцената на Студентския дом на културата (СДК) над 40 пъти, при небивал успех. Радой Ралин е забелязван многократно сред зрителите, а веднъж, след края на спектакъла, се среща лично с участниците да ги поздрави.

Властимащите, обаче, се усещат, защото някой е направил асоциация между мотото на „Смях в залата” – „Не сме ли смели, всеки ще ни смели!” – с дисидентския пражки театър „Семафор” и за известно време надвисва опасност всички участници в спектакъла да бъдат изключени от ВУЗ. До това не се стига, но спектакълът окончателно е свален от сцената на СДК.

Сценарият (със съкращения) е публикуван като „Безсмъртната усмивка на човека” в сп. „Естрада”, кн.8/1968 г. на „Комитета за изкуство и култура”.

В „Пролог” се пее: „Във нашия век добрият човек вмириса се цял на барут… Прекройва граници, устройва кланици, плете агресии, проваля сесии, въоръжава се, разоръжава се, гласува „да” и „не” във ООН!”… И нататък в спектакъла: Цирк „Народен манеж”: „…Целта на нашата програма е темерути между нас да няма… Пантомима за петима – гнили язви, съвсем чужди и нетипични за новата ни действителност… Лека миризма на прокурор… Пълна тъмнина по въпроса…” (посланик не говори ли за „гнили ябълки; не „мирише ли на прокурор”?!)

ТПК „Народен сърбеж”: „…Лесно ли е да си телефон? …Началник напомня за гнусното минало, когато калугерите-чесалджии се обогатяваха на гърба на населението… Не се чеши там, дето не те сърби!…”

Ресторант „Народен хранеж”: „…Баш-Началник-Консумация е гордостта на наш’та нация… Защо Европа ни взе за мезе?… Тука човека лапат – с лапад… От Запад ни зяпат… Едни умират, други консумират…”

ТКЗС „Ори, мели еж!”: „… Творческо Културно Занаятчийско Съзаклятие… Парите шумолят в джоба наш – тука плащат хонорари за силаж… Отправяш взор към небесата сини, а там хвърчат рекламни бюлетини… – Хиляда жанра, милиони теми: Чакáл, чáка да чука чакъл – ама-че, акъл! Балада за добрия бобър! … Де, бре де! – танц, пред който други не преде…”

„А ти, приятелю, учтиво чакал да свърши най-накрая тоз спектакъл… Смехът, обаче, с теб ще тръгне. Него ти, публико усмихната пое го и ще го спуснеш долу по места (кой с цяла, кой със половин уста). А щом като се смее цяла зала – то значи, залата ни е разбрала и вярно е излезло току виж, заглавието в нашия афиш, и верен – пътят, който сме поели: НЕ СМЕ ЛИ СМЕЛИ – ВСЕКИ ЩЕ НИ СМЕЛИ!”