Архитектурен паметник на културата
Сградата на НСД е публична държавна собственост (акт за държавна собственост № 00131 / 14.02.1997 г.) и представлява архитектурен паметник на културата от местно значение (писмо на НИПК № 2637 / 07.06.1988 г.), разположен върху парцел, обхващащ територия между площад „Народно събрание“ и ул. „Аксаков“. Последният ремонт на фасадата на сградата на Студентския дом е през 1999 г., извършен по проект „Красива България“.
По замисъл тя е проектирана и изпълнена като многофункционална, предназначена да задоволява многообразието от културните дейности и потребности на студентите. Както пише нейният проучвател от НИПК, поради това, че сградата е първа и единствена от подобен род в София и поради това, че в нейния градеж са вложени доброволен студентски труд и дарения – символ на студентското единство и взаимопомощ, същата е обявена за архитектурен паметник на културата. В допълнение, сградата е част от архитектурен ансамбъл и попада в охранителната територия на културно-исторически резерват „Сердика“.
Основният камък на сградата е положен на 30 май 1931 г., а сградата е завършена на груб строеж през 1933 г., когато стартира и организационната дейност в нея с репетициите на Академичен хор „Ангел Манолов“. Довършването й продължава в годините до 1938-1939 г.
Сградата се състои от четири нормални етажа, един тавански и два сутерена. Първият и вторият етажи са предназначени за театрални и музикални дейности. Там се намира голяма многофункционална зала с 450 места, емблематична за поколения български творци и почитатели на изкуството, използвана през десетилетията като кино-салон, театрален салон и концертна зала, с балкон с 50 места, с лоджии и прожекционна, с гримьорни (в първи сутерен), както и камерна зала със 100 места. На първо ниво са разположени още необходимите фоайета, каса, санитарни възли и помещения за вентилационни инсталации, а на второ – апаратни и технически помещения, както и малка изложбена зала („Галерия“). На останалите надземни етажи на сградата (III-и, IV-и и V-и), има разположени репетиционни зали и кабинети за научна и творческа работа, ползвани от различни студентски дружества и организации.
Творчески принос
Статутът на сградата на недвижима културна ценност не е единственото, което прави Студентския дом значим за културното наследство на България център. В Дома са създадени и са развивали през десетилетията своята организационна дейност редица популярни художествено-творчески формации. Сред онези, които към днешна дата са с преустановена дейност, но с голям принос за българската култура и изкуство, могат да бъдат откроени следните групи и състави:
| Състав | Ръководител | Година на създаване |
|---|---|---|
| „Симфоничен оркестър на младите сили“ (СОМС) | диригент маестро Влади Симеонов | 1934 г. |
| „Киноклуб“ | Васил Кацев | 1958 г. |
| „Студентски драматичен театър“ | Николай Колев | 1958 г. |
| „Академичен симфоничен оркестър“ | Алипи Найденов | 1959 г. |
| Оркестър „Стакато“ | Развигор Попов | 1963 г. |
| Оркестър “Метроном“ | Панайот Славчев | 1965 г. |
| „Състав за забавни танци“ | Елисавета Иванова | 1968 г. |
| „Студентски пантомимичен театър“ | Иван Радев | 1975 г. |
| Клуб за политически песни “Ален мак” | Виктор Чучков | 1976 г. |
| „Фоайе на студентите-сатирици“ | Валентин Бинчев | 1979 г. |
Вижте и художествените колективи на ЦСДК
