Продължават усилията на ръководството на НСД по дигитализация на културно-историческото наследство на Студентския дом, разпиляно пред десетилетията назад във времето.
Дигиталната колекция от фотоси, посветена на темата „115 години от създаването на инициативата за постояване на Студентския дом“, бе обогатена с над 20 покани за представления, тържества и интересни мероприятия, проведени в Национален студентски дом в периода 1959 г. – 1962 г. Артефактите са от колекцията на Росен Петков – ръководител на Студентското общество за компютърни изкуства.
В допълнение, в настоящата публикация Ви предоставяме статия от периодичния печат от 1960 г., посветена на Студентския дом. Статията бе открита наскоро при преглед на Държавния архив и предоставя изчерпателна картина върху дейността на Дома през 60-те години на 20-ти век.
Винаги е шумен и оживен. В многобройните му помещения стотици младежи и девойки, учащи в софийските висши учебни заведения, прекарват голяма част от свободното си време. До късна вечер в него те проявяват своите наклонности към музиката, театъра, литературата, запознават се с новостите в науката и техниката, повишават общата си и специална култура, обогатяват идейния си мироглед.
Студентският дом на културата е твърде млад, но дълга е неговата история. Още през 1900 год. софийското студентство се опитва да помогне на тежкото си материално положение, правят се опити да се организира трапезария на кооперативни начала. Фонд за Студентски дом е образуван през 1904 год., но едва след 7 години се учредява граждански комитет за неговото управление. Създава се устав, утвърден от Министерството на народната просвета. Малко преди започването на Втората световна война бива построена голямата четириетажна сграда на пл. „Народно събрание“ и ул. „Аксаков“. Но студентите за кратко са нейни стопани наскоро помещенията са иззети за нуждите на буржоазната държава. Едва в началото на 1945 година част от Дома бе върнат на студентите. На етажите откъм ул. „Аксаков“ отново се настаниха възпитаниците на софийските висши учебни заведения. С решение на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет през 1958 година сградата бе напълно освободена, създаден бе Студентски дом на културата. Неговата нормална работа започва в началото на тази учебна година, когато се учредиха Клуб на дружбата, Клуб на активиста, Клуб за новости в науката, Драматичен състав и др. Официалното откриване на Студентския дом на културата стана на 11 декември м. г.
Три пъти седмично, всеки вторник, сряда и петък, хористките и хористите от Представителния академичен хор „Георги Димитров“, носител на орден „Кирил и Методи“ I степен подготвят бъдещата си програма. Големите успехи, завоювани на световните младежки фестивали в Будапеща, Берлин, Букурещ, Москва и Виена ги задължават да работят неуморно за усъвършенствуване на певческото изкуство. Повече от 25 години съществува Академичният хор „Георги Димитров“. Група ентусиазирани студенти, начело със сегашния диригент Ангел Манолов в един делничен ден на 1933 година решили да основат студентски хор. Репетициите често ставали в неудобни помещения, дори на улицата. След 9. IX. 1944 год. студентите-хористи са на строежа на линията „Перник –Волуяк“, пеят пред бригадирите-строители на „Ловеч – Троян“. От тези славни бригадирски години в Дома се пазят почетните грамоти, награди от ИК на Комсомола за изпълнен младежки дълг.
Почти всяка вечер минувачите по пл. „Народно събрание“ се спират да послушат хубави класически мелодии, които се разнасят от Дома. Репетира Студентският симфоничен оркестър. Под ръководството на Алипи Найденов младите самодейци с любов разучават трудните за изпълнение творби на почти всички музикални класици. На редовни гастроли в столицата и провинцията, шестдесет младежи и девойки показват красотата и самобитността на на българските народни танци. През миналата 1959 год., Танцовият състав начело със своя ръководител Иван Тодоров направи блестящо турне във Франция – спечели бурните одобрения на публиката. Неговите концерти бяха широко отразени в прогресивния френски печат. Живи и интересни са и спектаклите на Представителния драматичен състав. Представленията на „Службогонци“ от Иван Вазов и „17годишните“ от Боян Болгар масово се посещават, публиката щедро аплодира играта на младите актьори Богомил Алексиев, студент от ВИИ, Теменужка Димитрова, Райна Терзиева и Жечка Михайлова всички студенти от СДУи др.
А когато Естрадният оркестър за забавна и танцова музика дава своите концерти салонът е пълен с младежи и девойки, който с нетърпение очакват концертите му. Диригентът Димитър Ганев е успял да подготви репертоар, насаждащ вкус към хубавата естрадна музика. Оркестърът съпровожда и представленията на Студентския сатиричен театър. В началото на м. февруари сатириците ще представят пиесата „Новите приключения на барон Мюнхаузен“ от Хаим Бенадов, Тонич и Спас Йончев. Появата на 18-те девойки, членове на вокално-естрадната трупа към Дома винаги предизвиква бурните одобрения на слушателите.
Почти всяка вечер се събира Литературният кръжок. Около 50 амбициозни студентки и студенти, любители на поезията и художествената проза обсъждат класическите и съвременни произведения на българската и световната литература, обсъждат своите първи литературни опити, подготвят художествени четения, които биват провеждани в различните вузове.
Участниците в миналогодишната студентска бригада на Витоша помнят шумната и ентусиазирана групичка от запалени кинолюбители. Това бяха членове на Киноклуба към Студентския дом на културата, които извършиха сами цялата техническа работа по изготвянето на късометражен филм за работата на студентите-бригадири. Освен това, те често посещават много софийски предприятия, прожектират пред работничките и работниците научно-популярни филми за технически нововъведения в Съветския съюз и народнодемократичните страни.
Нашите младежи и девойки са обикнали своите нови приятели -чернокожите студенти от Африка, Алжир, Сирия, Ирак, чадата на далечен Китай и Корея. Но дружбата с тях е отдавна установена, с голямо внимание се обгражда всеки представител на 30-те страни, които са изпратили свои синове в България.
Съвсем друга е картината в Клуба на активиста. Тук шумът и смеховете са заменени от сериозните разговори около обмяната на положителния опит в работа на студентските комсомолски организации.
Последните велики постижения на Съветския съюз в областта на техниката и астронавтиката привличат в Клуба за новости в науката и техниката стотици младежи и девойки. Студентите се запознават с последните технически открития, изучават подробности относно бъдещия полет на човека в космоса и новото в работата на съветските конструктори, инженери и работници.
А вечер, от закритата спортна зала на ул. „Аксаков“ долитат веселите подвиквания на баскетболистите от „Академик“ – тук те превеждат своите редовни тренировки, подготвят се за предстоящите състезания. Не липсват и състезателите, два пъти финалисти: за купата на европейските първенци. На ул. „Цар Шишман“ е отредено специално помещение за Шах-клуба. От сутрин до вечер на шах-масите играят много любители, могат да се видят някои от представителите на нашия студентски отбор, победител на последното световно студентско първенство.
На последния етаж на Дома се намира редакцията на студентския вестник „Студентска трибуна“. Тук цари атмосфера на голяма редакция – съсредоточеност, бързина, деловитост. Често из коридорите може да се види смутен студент или студентка – наверно той носи своите първи дописки.
Многообразен е животът в Студентския дом на културата. Студентите са замислили още много неща. Не след дълго ще се организира исторически кръжок. Негова цел ще бъде да събира, съхранява и обработва материали из революционните борби на българските студенти. Така ще се постави и началото на Музей на студентското революционно движение,богато с големи и смели акции срещу реакцията и монархията. Ръководството на Дома набелязва мерки за отварянето на нови клубове. В тях много нови студенти ще намерят подходящи условия за задоволяване на своите културни нужди, интереси и влечения. Многобройните кръжоци, клубове, лектории и мероприятия на Дома спомагат за възпитаването и създаването на пълноценни специалисти за най-различни области на живота. Целият ден и до късна вечер тук оживено се спори, споделят се мнения, репетира се, научава се нещо ново. А когато и последната лампа загасне и Студентският дом на културата потъне в тъмнина, неговите посетители си отиват доволни от виденото и наученото през деня. – М. Личев
Книгите за историята на Студентския дом можете да намерите дигитализирани на https://studenthouse.bg/about/publications/.
Национален студентски дом 
Трябва да влезете, за да коментирате.