Дом с отворени за бъдещето врати

Какви според вас са най-важните качества, които човек трябва да притежава, ако заема ръководен пост?

За мен най-важното качество в личен план е уважението към институцията. Всеки, който работи в публичния сектор, трябва да има уважение към местоработата си. В случая аз имам и респект, защото Студентският дом е уникална сграда – построена е с доброволния труд и даренията на няколко поколения студенти. Усещането за енергията на цяла генерация българи, материализирана в тази сграда – източник на живот, култура и академизъм и за следващите поколения, ме задължава.

Когато знам имената на всички наши велики творци и традиции, свързани със Студентския дом, който аз днес представлявам, се чувствам длъжен и отговорен да бъда на висотата на институцията.

Тази институция за последните две десетилетия беше потънала в забрава. Каква структура за управление прилагате? Как се справяте с този малък екип от хора?

Аз съм икономист от НБУ и прилагам това, което съм научил в областта на мениджмънта. В момента съм докторант по „Организация и управление“ в Технически университет. Занимавам се с образователни технологии, така че фокусът на интересите ми винаги е бил в образованието. Знанията ми в сферата на мениджмънта и опитът ми от частния сектор – работил съм за технологични компании, – са ме научили, че една институция, в случая един културен институт, за да бъде успешна, трябва да работи на тези обороти, на които работи бизнесът. Имаме сигурно най-малката администрация в сферата на държавния сектор – работя с трима щатни служители. Но за изминалата 2019 година сме организирали, домакинствали или съдействали за организацията на 120 културни събития на студенти или независими артисти. Единственият начин това да се реализира с толкова малък екип е хората да бъдат мотивирани по принципите на мениджмънта. А също и да виждат и следват личния пример. Т.е., когато видят, че аз върша всичко – и днес съм осветител, утре озвучител на културно събитие, други ден майстор бояджия, това по някакъв начин мотивира и тях.

В какъв вид заварихте НСД? Какво се е случвало с тази сграда преди вас?

Когато го няма вдъхновението и мотивацията, е видно какво се случва – студентският дом, явно загубил вдъхновението и старата си слава, започва да се руши. 90-те години сцените са започнали да се затварят – и с основание – няма пари. Тези, които функционират, започват да се занемаряват. През 2001 г., след доста години на разруха, тук избухва пожар, вероятно заради стара инсталация, и голямата зала изгаря. Впоследствие тези пространства вместо да се изпълват с хора, се пълнят с боклук. Заварих Студентския дом като склад за отпадъци. Беше отчайващо.

През октомври 2018 г., няколко месеца след назначаването ми за директор на дома, успешно приключихме 3-месечна акция по почистването му. За 3 месеца, с помощта на доброволци изринахме и извозихме над 30 тона боклук. И тогава във фоайето, макар да нямахме още електричество, направихме двудневен арт фестивал.

Почувствах се успял, защото отново върнахме културата и изкуството в дома. Тогава във фоайето създадохме и „Стена на славата“ с кадри от този фестивал и в последствие от различни събития, които сме правили през тези две години.

Националният студентски дом ще получи финансова подкрепа за реставрация по програмата „Културно наследство“ на Столичната община.

Сградата е паметник на културата и ние се опитваме да върнем старата й слава. Националният студентски дом е одобрен за финансиране на дейности по опазване, реставрация, консервация и социализация. Спечелихме проект по програма „Културно наследство“ на Столична община, но подкрепата не ни е дошла даром. Преди това ние сме търсили активно възможности за възстановяване на залите на дома след пожара и разрухата. Търсили сме застъпници. Навремето, за да търсят подкрепа за създаването на дома, студентите буквално са обикаляли от врата на врата. Продавали са тухли. Акция, при която символично срещу един лев всеки е можел да купи тухла, която след това да бъде вградена в строежа. Това е бил приносът на всеки гражданин, пожелал да подкрепи студентската инициатива.

Ние днес, образно казано, правим същото – е, не сме продавали тухли, но събирахме средства чрез есемеси. Благодарение на това позакрепихме голямата зала, за да бъде безопасна и през месец декември миналата година направихме символично конкурс за студент на годината. На това събитие присъства и кметът госпожа Фандъкова, гост беше и председателят на народното събрание Цвета Караянчева. По този начин ние ги спечелихме за застъпници на нашата кауза. Те видяха какво бижу имаме в центъра на София, на което си струва да му се върне блясъкът.

Ако някой доброволец иска да се включи в каузата, как може да го направи?

Много съм благодарен на доброволците, с чиято помощ през тези две години направихме много акции за почистване, а след това  и някакви малки ремонтни дейности. 

Но най-добрият начин един гражданин да бъде от полза за Национален студентски дом, е като го припознае като място за култура и изкуство, потребно за този град. Ако не върнем хората и духа на тази сграда, няма как да я възстановим. Колкото повече граждани пълнят залите на Дома, толкова по-нужен става той. И тогава ще е и по-лесно да си гарантираме подкрепата на институциите за неговото материално развитие. Всеки, който има желание, може да влезе на нашия сайт, да види събитията, които се случват, да заповяда и да бъде част от тях. Независимите творци могат да ни подкрепят като реализират проекти при нас, например такива, които се финансират по програма „Култура“ на Столична община или „Национален фонд култура“ на Министерство на културата.

В момента сигурно сте домакин на такива инициативи?

Да, две такива събития, подкрепяни от Столична община – спектакъла „Преход“ на „Артистичен свят на младежта“ по СП „Култура“ и проект „Компютърно пространство“ по Календара на културните събития в момента се реализират при нас.
Наскоро по линия на програма „Европа“ на Столична община бе представен сборник антология, събрал творчество на няколко поколения студенти от Клуба на младия писател студент „Димчо Дебелянов“.

Тук до края на лятото ще се снимат и няколко филма, финансирани по програмата за кино на Министерство на културата. 

Много популярни млади изпълнители от различни телевизионни формати като „Гласът на България“ също избират НСД, за да заснемат свои видеоклипове. Част от тях пък са  заснети от студенти по режисура. Тук в нашата зала дует „Авеню“ засне клип с младата изпълнителка Христина Нейкова. Песента се казва „Пътят“, получи се продукт на световно ниво, изработен от студенти по кино и режисура от НБУ. Това е пример за една прекрасна симбиоза между независими творци, студенти, и разбира се, осъществена с подкрепата на институциите.

Ние разчитаме на такива събития, защото колкото и малък източник на приход да са, те ни дават възможност да оперираме. Ние не сме на бюджетна самоиздръжка. И когато влязат средства през такава програма за културна продукция, това ни помага да подобряваме материалната среда за следващи събития и ни позволява безвъзмездно да предоставяме залите за ползване от студенти. Всеки студент може да дойде при нас. Тук се правят много дипломни изложби, дипломни спектакли, музикални концерти на студентски рок групи. Седмично тук се реализират от 3 до 5 събития.

А сградата е важно да се каже, че е наистина постоянно на разположение на младите хора и на артистите. Отворена по всяко време по схема: 24/7/365 дни в годината. Което означава, че дори когато е заключен, ако трябва през нощта да се заснеме сцена за студентски филм, например, охраната ще отключи.  

Как се издържа Домът?

Две са перата. Не разчита на държавна субсидия. Донякъде работи като търговско дружество, макар да няма право да развива търговска дейност, което е интересен параграф 22. Да вземем за пример НДК. НДК разчита на приходи от собствена дейност, разликата е, че НДК е търговско дружество. Ние нямаме право да развиваме такава дейност, но когато някой творец дойде и иска да реализира продукцията си, би могъл да заплати за това, стига да има необходимите средства – по някаква национална програма, която да е спечелил, за да му предоставим сцена за изява. Това си го позволяваме, за да можем пък на студентите да предоставяме безвъзмездно тази сцена за изява. И другото перо на издръжка е чрез предоставяне на приспособени пространства от сградата на външни наематели. Просторната тераса с изложение към площад „Народно събрнаие“, която ние използваме за събития през лятото, предоставяме често на различни телевизии, които поставят камерите си на това място по време на обществени събития. Това ни носи някакъв приход, макар и минимален.

Като стана дума за обособени пространства, навремето в сутерена на сградата е имало студентски клуб-ресторант. Днес има дискотечен клуб, който всъщност е генератор на приходи, за да можем ние да платим почистването, охраната, консумативите на сградата. Това е крайно недостатъчно и като модел е погрешно, защото има един парадокс – за да поддържаме сградата, ние се нуждаем от приходи. Приходите обаче идват от отдаване на отделни парчета от тази сграда на външни ползватели. И колкото повече приходи генерираме, толкова по-малко възможности имаме да представим тази сграда като пространство за студентите. Моделът не е устойчив и се нуждае от промяна, но това е въпрос на стратегическо управление, което вече излиза извън моите правомощия. С ограничените приходи, които ни е отредил този модел, се опитваме максимално да възстановяваме пространства, а не да ги отдаваме на външни ползватели.

Коя е най-трудната част от вашата работа?

Намирането на застъпници, които да ни подкрепят. Нуждаем се от поддръжката на граждани, на хората на изкуството, на институциите. Трудно е, защото са минали две десетилетия, през които тук културна дейност не се е случвала, старата слава на дома е забравена, хората са се отдръпнали. Да, много предишни поколения го асоциират с техните студентски години, със своята младост. Но днешното поколение млади хора са го забравили. Не е лесно да върнем този дух. Но въпреки трудностите, изглежда има смисъл от нашите усилия. Радостно е, когато залите се изпълват с публика отново – със студенти, с ученици от близките гимназии по „Шишман“…

Но най-голямото оживление ще настане, ако си възстановим голямата зала с общи усилия на институции и застъпници. Това е и нашето предизвикателство. Залата побира 500 души – въртящата се сцена е почти с размерите на тази на Народния театър. Необходими са милиони за реконструкцията й. Само с доброволци не можем да се справим.

Студенти от няколко поколения, които са минавали от тука през годините, ако сега, от позициите на които са, бъдат застъпници за тази кауза, ние отново ще превърнем НСД в притегателен център за младите хора – такъв какъвто е бил. Колкото и да е дигитален светът, в който живеем, мястото за максимално обогатяваща социализация все още е физическото пространство. Но за да върнем хората, трябва да им създадем необходимата материална среда, да я възстановим и върху това ми е насочено вниманието. Успяхме да закрепим камерна зала, възстановихме старото фоайе, старата каса на театъра превърнахме в библиотека. Възстановяваме и наличните тераси, за да имаме повечко открити пространства през топлите месеци. Няколко обслужващи помещения пригодихме за гримьорни и апаратни. Оптимист съм, че ситуацията, макар и стратегически да не е перспективна, към днешна дата гарантира оцеляването на Дома.

В духа на времето, днес много от нещата, които преди са били във физическа среда, се случват в дигиталната.

Разбира се, и ние се опитваме да бъдем в крак с това време. Тук са били редакциите на титулувани издания като в. „Студентска борба“ през 30-те години на миналия век, през социализма –  в. „Студентска трибуна“.

Ние сме дигитализирали част от архива на НСД и сме го качили на сайта. Това са книги за историята на НСД. С близо 100 броя на вестниците „Студентска борба“ и „Студентска трибуна“ направихме дигитална фотоизложба.

Днес да издаваме вестник не е актуално. Но пък създадохме студентски подкаст и чрез него даваме трибуна на студентското творчество в интернет радио пространството. С такъв тип иновативни символични проекти, които изискват малко финансиране, се опитваме да поддържаме релевантност. Друг начин, по който го правим, е чрез отваряне на НСД към студентски организации, които създават тук центрове за услуги. От миналата година към семейството на Националният студентски дом се приобщиха студентското общество за компютърни изкуства, Български студентски съюз, Националното представителство на студентските съвети, присъединиха се и няколко организации, осъществяващи обмен на наши студенти извън България, като Еразъм Стюдънт Нетуърк и др.

Опитваме се да бъдем релевантни в глобалната и дигитална среда в партньорство с подобен тип организации. Поканихме и Асоциацията на българските училища в чужбина, която е партньор на държавата по линия на асоциирането на нашите общности извън България.

Как такива млади хора от диаспорите участват и се реализират по линия на това ваше партньорство?

Асоциацията на Българските училища в чужбина обединява неделните училища по целия свят, и ние, създавайки техен център в НСД, осигуряваме подкрепа на всеки наш студент от диаспората, решил да дойде тук и да учи висше образование в България.  

Тъй като моята годеница е гражданин на Бразилия, мога да разкажа – по линия на партньорството с Асоциация на българските училища в чужбина, за работата с българското училище в Сао Пауло. Връзката между това училище и НСД датира отдавна – оказа се, че неговият директор Михаил Кръстанов е бивш дългогодишен възпитаник на Клуба на младите писатели студенти „Димча Дебелянов“. Намерил реализация в Бразилия и решил да създаде българско неделно училище там.

В Сао Паоло има българска диаспора от няколкостотин души. И през центровете за услуги на НСД консултираме това училище по дигитализация на неговото образование. Бразилия е голяма страна, по протежение на хиляди километри на юг от Сао Пауло до Амазония на северозапад има много българи. През системи за електронно обучение като Мудъл – отворени технологии, които всеки може да вземе от интернет, да адаптира и да използва, се опитваме да направим така, че ученици от по-далечните краища на Южна Америка да имат достъп до неделното училище в Сао Пауло. В това е смисълът да си партнираме с тези български училища – нашите студентски организации според компетенциите, които имат – чрез компютърните технологии или просто с това, че са тук на терен в България и могат да помагат с контакти и да сътрудничат. Така че тези български момчета и момичета, които имат желание да продължат образованието си в у нас и дойдат в София, да припознават НСД като тяхно място. Затова искам да направим и някакво отворено пространство в студентски дом –- нещо като споделено учебно пространство. Сградата е построена в традициите на 30-те години на миналия век със студентски кабинети и няма такъв тип „опън спейс“ пространства, където да може тези студенти, дошли от диаспорите, пък и българските също, да дойдат и да прекарат няколко часа – не непременно в някакво събитие, а ей така, на спокойствие, в тяхната сграда, в техния дом.         

Актуален и в отговор на променената среда е и вашият проект „Open source university“. Разкажете ни и за него.

Това е мой проект, който аз като докторант на технически университет развивам. Целта му е да направи по-лесно разпознаването и валидирането на знания и умения, които са придобити от различни източници. Разпознаването им от бизнеса – да може, когато някой е завършил курс онлайн, работодателят да се убеди в придобитите качества и компетенции на съответния кандидат, гарантирани под формата на някакъв дигитален образователен портфейл, и да го наеме на работа. Има много млади хора в групата на изключените от образование и заетост – които нямат възможност да си позволят класическото висше образование. И има много онлайн курсове, които те могат да запишат, да завършат и през проект като „Опън сорс юнивърсити“, да валидират, така че уменията им да бъдат разпознати. А пък мястото на Студентския дом в тази концепция, която описвам е такова, че през организациите му могат да се промотират тези алтернативни форми за образование, за да може повече български студенти да се включат в тях.

България е една от малкото страни в света, където все още няма масови отворени онлайн курсове. Истината е, че това е стандарт, който от десетилетия вече се развива извън България. Водещи висши училища като Харвард, Станфорд, Йейл, Оксфорд…имат онлайн курсове, които всеки български студент може да запише онлайн, да завърши, и важното е, да може след това работодателят да разпознае тези придобити знания и умения през платформи като онлайн „Опън сорс юнивърсити“.

Нашата цел също е да привлечем и български висши училища да създават такова онлайн съдържание, за да привличат нови публики, да привличат чуждестранните студенти в сферата на българското висше образование през тази дистанционна форма, която стана доста популярна покрай пандемията.

Какво още може да се желае във вашето общуване с университетите?

Бил съм член на академичното ръководство на НБУ и съм запознат със системата, бил съм и в ръководството на националната организация на студентските съвети, защитавал съм успешно различни академични каузи. Но наблюденията, които имам като директор на НСД е, че тези години на оцеляване на университетите, десетилетия в борба за субсидия за издръжка, ги е отчуждило един от друг. И ги е отчуждила като университетска общност от по-широката гражданска общност. Те все още трудно се отварят за партньорство извън границите на техните кампуси. Говорил съм с ректори на различни университети за реализиране на съвместни проекти в Студентски дом, но стане ли дума за малка инвестиция, свързана със закупуване на техника или инвентар, за да се случи едно или друго събитие, това все още е спирачка. Никой не иска да инвестира извън границите на своята ограда, което е жалко. Гражданите, които израстват в тези университети, са граждани на България, не са граждани на един или друг университет. Те са възпитаници на съответния университет, но образованието, което получават, след това реинвестира в страната и в света.

Като цяло не всички университети са отворени за едно по-стратегическо партньорство. Най-вече, защото всеки има много предизвикателства, които трябва да преодолява в рамките на собствения си двор и все още не е узрял за излизане от тази сянка. Но съм оптимист, че това ще се промени. Намерих партньори от няколко висши училища, което ме окуражава. Университетският театър на НБУ прави регулярно представяния в нашата камерна зала. За тях това партньорство е ценно, тъй като университетът е в кв. „Овча купел“, а студентите театрали търсят досег с градската аудитория в центъра. Работим и с кариерните центрове на Технически университет и на УНСС. С тях ежегодно тук правим конференция, на която те споделят най-добрите си практики. След това правят тук семинари, обучения, работилници.

Вие самият сте бил изкушен да се образовате и развивате в чужбина?

Да, по програма Еразъм. Работейки върху докторантурата си, близо две години прекарах в три държави – в Латвия, в Чехия и в Англия. Бях част от екипа на University College London тъй като се занимавам с образователни технологии, а това е учебно заведение номер едно в това отношение. С този университет бяха свързани плановете ми за бъдещо развитие. Но приех да се върна, да поема ръководството на Националния студентски дом, за да изпълня гражданския си дълг.

Тези университети градят имиджа и престижа си на огромния конгломерат на студенти от целия свят. Затова час по-скоро ние трябва да се фокусираме в тази посока. Това не означава, че българските студенти са по-малко приоритетни. Означава, че качеството на обучение ще се повиши благодарение на чуждестранни студенти, които дойдат да инвестират средства за обучението си у нас. Чуждестранният студент идва с очакване, идва с опит, който споделя. Това кара преподавателите да заучават нови практики и методически да повишават качеството на обучение. Чуждестранният студент идва и със своето финансиране – таксите, които заплащат, са немалки. А ние се лишаваме от тях, тъй като нямаме целенасочена политика. Много малко студенти от чужбина идват да учат в България. Мога да обясня защо и да дам пример, който аз лично съм изстрадал. В момента на един чуждестранен студент му е необходимо близо една година време, за да си валидира документите и да получи учебна виза. Ами няма млад човек, който е готов да загуби една година от образованието си само защото има невероятното желание да учи в България. Той ще реализира това свое желание най-вероятно в Италия, в Холандия, в Англия… А ние само губим от това.

Така че тук без желанието на хората от системата – да се модернизират и технологизират, за да работят по-бързо и по-ефективно, чуждестранните студенти ще продължават да ни заобикалят и ние ще страдаме от липсата на интернационализация на висшето образование.

Когато дойдат тези чуждестранни студенти, освен трансфер на знания, ще се случи и трансфер на технологии. Ще започнат да се създават международни стартъпи. Тези международни стартъпи ще започнат да изграждат забравените от преди десетилетия икономически мостове към други пазари. Навремето, благодарение на студентите, които са идвали по линия на социалистическия интернационал от арабските страни, от Африка, в продължение на десетилетия, ние сме имали успешна външна търговия.