Интервю с директора на НСД – Христиан Даскалов, за портала Devstyler.io.
Какви са предизвикателствата на длъжността?
Предизвикателствата в ръководенето на една държавна институция не са по-различни от тези в една стартъп-компания – управление на основните организационни процеси, развитие на продуктите и услугите, привличане на финансиране за целите на стратегическото развитие на организацията и добър мениджмънт на същестувавщите активи. Не мисля, че има съществена разлика и в нуждата от поддържането на високо темпо в работата – ако чуете оправдания за голяма бюрокрация в администрацията, то това са оправдания на хора, които просто не са достатъчно добри мениджъри.
Националният студентски дом е създаден през 1933 г. с даренията и доброволния труд на българските студенти. Целта му е да реализира държавната политика в подкрепа на студентите и да подпомага тяхното творческо и академично развитие. Днес той има за свое основно стратегическо предизвикателство задачата да остане релевантен по отношение нуждите на следващото поколение студенти, а това поражда необходимостта от постоянна модернизация. Добрата новина за мен като директор на институцията е, че мога да разчитам на идеите и ентусиазма на над 200 000 български студенти, за да модернизирам този техен Дом на пл. „Народно събрание“ 10.
За пример, разговаряли сме с доц. Нинел Кьосева от Нов български университет за това с магистрите от програма „Управление и икономика на устойчивото развитие“ да начертаем заедно план за управление на устойчивостта, в т.ч. управлението на екологичните разходи на Националния студентски дом, и да предложим подход за трансформирането на системите на Дома по модела „умна сграда“. Разбира се, поканата да допринесат с идеи и реални проекти в тази насока е отворена към всички студенти.
Подобряват ли се технологиите в държавната администрация?
Технологиите в публичния сектор непрекъснато се усъвършенстват. От години се говори за т.нар. „умни градове“. Моите колеги по научно-изследователския проект „Университет с отворен код“ ще участват в голям технологичен форум в Дубай, където правителството е ангажирано с цялостното трансформиране на публичното управление чрез въвеждането на блокчейн технологии. България, обаче, не е сред ранните иноватори и в повечето случаи промените в следствие на внедряването на новите технологии се усещат на по-късен етап – когато рискът, необходимите инвестиции, но и възвръщаемостта от тях са по-ниски. Положителното е, че Министерството на образованието е изключително отворено в това отношение и срещнах положителна обратна връзка по повод на идеите ми за въвеждането на блокчейн технологиите в образованието по време на скорошната ми лекция по темата на „Летния университет“, организиран от Националното представителство на студентските съвети.
Препоръката ми към технологичните иноватори е да търсят реализацията на партньорски пилотни проекти в държавния сектор, вместо да чакат на иновиране отвътре. Първата стъпка за това е диалогът и е добре, че ги има форумите на които той да се случва. Един такъв форум предстои на 25-и и 26-и октомври в София. Нарича се „CEE Block – Sofia 2018“ и ще събере представители на институциите от ранга на Комисаря по дигитална икономика и дигитално общество – г-жа Мария Габриел, представители на Министерството на образованието и науката, както и представители на технологичните среди и бизнеса. Ще имам възможността да модерирам панел по време на конференцията и ще се радвам да дам дори по-обнадежваща обратна връзка относно подобряването на технологиите в държавната администрация след края на дискусиите от форума.
Според теб студентите технологично информирани ли са?
Студентите нямат проблем с базовата си технологична грамотност. Глобалният проблем с фалшивите новини показва, обаче, че тя не е достатъчна. Социалният инженеринг в кибер-пространството и другите заплахи по отношение на информационната сигурност също са доказателство в подкрепа на нуждата от предприемането на допълнителни мерки за обучение през целия живот.
Към Националния студентски дом функционира Център за компютърни изкуства и съвременни медии в образованието, който се администрира от Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ). Eжегодно СОКИ организира международния форум „Computer Space“, който предстои да се проведе в София в периода 25-и – 27-и октомври. Би било прекрасно темата да намери място в тазгодишното издание. В Латвия, за пример, където прекарах част от докторантурата си, съществува Център за стратегически комуникации към НАТО, който се занимава именно с информационни кампании и обучителни събития по въпросите на технологичната информираност и грамотност. Освен всичко останало, в Националния студентски дом има отлични предпоставки за организирането на събития от типа „хакатон“ по този и много други практически проблеми от интерес за студентите.
Ще се отворят ли технологични работни места и стажантски програми в НСД?
Що се отнася до стажантските програми, първата такава е вече факт – стартирахме я преди броени дни. Като част от програмата в администрацията на Националния студентски дом ще бъдат разкрити близо десет позиции в различни професионални направления и специалности. Кандидатстването се реализира изцяло през централизирания портал за студентски стажове в държавната администрация на www.staj.government.bg. Относно технологичните работни места, технологиите са хоризонтална област, т.е. те имат практическо приложение в широк кръг от професионални сфери и в този смисъл целта ми е да технологизираме вече съществуващите работни операции.
Едно от големите предизвикателства пред мен е въвеждането на система за електронен документооборот и електронен обмен на документи както вътре в администрацията, така и в комуникацията й с останалите заинтересовани страни. Целта ми е тази система на 100% да замени съществуващия обмен на хартиен носител. Само така можем да направим Студентския дом адекватен на условията на дигиталната икономика и релевантен за студентите в едно цифрово общество. В момента пренаписваме правилата за работа и електронното управление в институцията ще бъде факт до края на годината.
С какви иновации ще се развива Националният студентски дом?
Бих казал че иновациите, които ще въведа на този етап, са основно инкрементални и не се ограничават до технологиите. По-скоро са организационни и продуктови ако разглеждаме Националния студентски дом като институция, която следва да реализира продукция от и за българските студенти. Студентският дом има необходимите предпоставки за развитието на още по-активна творческа и академична дейност. Тук са голяма част от националните студентски организации. Тук са и академични творчески колективи с десетилетна история – Академичният хор „Ангел Манолов“ е създаден през 1933г. и печели международни отличия и до днес. Уви, значителна част от материалната база на Дома е унищожена след пожар през 2001 г. Ще работя не само за възстановяването на тази база, но и за усмислянето й в една променена среда.
Докато се работи по тази стратегическа задача, с колегите ще действаме ежедневно по мобилизирането на съществуващите ресурси. Имаме няколко прекрасни зали за студентски обучения и семинари на пл. „Народно събрание“ 10, които могат да превърнат Дома в споделено учебно пространство, където всеки успешен студент или докторант може да изнесе лекция на която да сподели знанията и уменията си със своите колеги и с широката общественост. Разбира се, тези събития ще дигитализираме, за да ги направим достъпни за всички български студенти в страната и отвъд границите на България.
Това е ниша, която можем да запълним успешно и поради това подех инициативата „Отворен университет“, посредством която ще организираме регулярни студентски работилници и конференции. Първата работилница е технологична – ще дам личен пример на 06-и октомври, но не се ограничаваме във формата и тематиката на инициативите в бъдеще. Отворени сме към идеите на всички заинтересовани страни и проявяваме желание за сътрудничество със всеки български студент, всяка студентска организация, с компаниите от частния сектор и с институциите от публичния.
Национален студентски дом 
Трябва да влезете, за да коментирате.