В очакване на големия юбилеен концерт на Националния студентски дом в началото на м. юни в зала „България“, по време на който жителите и гостите на София ще могат да се насладят на изпълненията на Академичния хор „Ангел Манолов“ при НСД, Студентският дом продължава с приятните изненади по случай своята 90-годишнина.
Представяме Ви аудио – книгата „Домът и Университетът. Споделени истории от Царство България“ – първата в България аудио книга, посветена на каузите и постиженията на академичната младеж от времето на Царство България.
Изданието прави достъпен в аудио формат текста на едноименната печатна книга на д-р Христиан Даскалов, директор на НСД, издадена през м. декември 2021 г. по случай кръглата годишнина от поставянето на основния камък на сградата през м. май 1931 г. Записът и обработката на книгата са дело на г-жа Росица Пенева, дългогодишен служител на НСД, носител на отличие „Стилиян Чилингиров“ за принос в развитието на институцията.
Ако не разполагате с 6 часа и 14 минути, колкото е цялата продължителност на аудио-книгата, в която са подбрани кратки истории, свързани със Студентския дом от началото на учебната 1908 – 1909 г. до края учебната 1943-1944 г., но все пак сте любопитни да научите как стартира работата на Дома през академичната 1932-1933 г., то тогава бихте могли да прочетете извадката по-долу.
Приятно четене и слушане!
През академичната 1932–1933 г. е приет първият Правилник за управлението на Студентския дом. Той спомага за уреждане на стопанисването на готовите и годни за ползване части от зданието, които се изчерпват главно до помещенията в сутерена на сградата: „Гражданският комитет за постройка на Студентски дом има през течение на годината 11 заседания. Той успя да приготви за използване сутерена на започнатото здание, който сутерен сега се използва за студентска менза“.
Първите сведения за това кога точно мензата заработва получаваме от дописка във в-к „Студентска борба“, отразяваща, че на 23.02.1933 г. Н.В. Царят е приел на аудиенция Изпълнителния комитет на БНСС, който е рапортувал за предстоящото през м. март откриване на мензата. Отново от страниците на вестника научаваме, че през м. май с.г. Висшия съюзен съвет на БНСС е дал банкет за 90 души в новооткрития стол – аудиторията се състояла от студенти, работили по каузата за изграждането на Студентския дом. През ноември 1933 г. пък намираме сведения за устроена от ОСО „Христо Ботев“ голяма студентска танцова вечер с „първостепенен джазов оркестър“.
Въпреки големите му усилия, пише в отчета си ректора проф. Захари Караогланов, Гражданският комитет не успял да постигне по-големи резултати през академичната година поради липсата на достатъчно средства. „Пред него стоят за разрешение още трудни задачи, които превишават неговите възможности. Ще трябва държавата и обществото да се притекат с нови помощи, за да може да се довърши това хубаво дело!“, заключава ректорът.
Устройването на правилник е именно една от тези големи задачи, поверени на Академичния съвет. Съгласно приетия документ студентите ще играят по-скоро второстепенна роля при вземането на решенията по повод на управлението на техния дом. Начело ще бъде кураториум, състоящ се от трима представители на Академичния съвет. Доколкото ни е известно, предвиденият по устав директориум с участието на представители на студентите не е бил конституиран, а ако е бил – то същият не е разполагал с правомощия да се разпорежда по значимите за развитието на Студентския дом теми. Място за притеснения към онзи момент обаче нямало.
Академичното ръководство работело повече от добре с представителите на студентската общност по повод на вземането на оперативни решения в основополагащия Граждански комитет, а и по повод на едно друго, не по-малко значимо, съвместно начинание – управлението на Студентската болнична каса. Ето какво пише само две години по-рано проф. Баламезов по повод на успешното взаимодействие между професорското тяло и представителите на студентската младеж: „Трябва да добавя, че в два комитета, а именно Гражданския комитет за постройка на Студентски дом и в тоя на Студентската болнична каса, наравно с ректора и другите членове заседават, разискват и гласуват представители на българското студентство. Ето как работим ние по въпроси, които са общостудентски, вън от лекциите, упражненията и изпитите. А този ред на отношения насажда и вкоренява между професори и студентство взаимно доверие, взаимно уважение и обич. Така расте и закрепва един дух на солидарност, така се насаждат университетски традиции, така се доизгражда нашият духовен университет“.
В своя реч от 1931 г. Райко Ошанов – тогавашен председател на БНСС, а на по-късен етап признат за основоположник на трудовоправната доктрина в България, говорейки за напредъка в каузите по построяването на Студентския дом и лятната почивна станция в Берковица, споменава, че: „Българският национален студентски съюз ще издигне два грамадни паметника, които ясно ще говорят за творческия размах на българското родолюбиво студентство“. Първият правилник за управлението на Студентския дом показва ясно, че „паметникът“ в София се оказва твърде „грамаден“, за да бъде оставен да тежи само на плещите на построилото го студентство[1], представлявано от БНСС.
Към 1932–1933 г. студентството все още лъкатушело по пътя на общностното си и организационно утвърждаване насред политическите борби и разделенията на своето време, които го раздирали и запращали ту в крайноляво, ту в крайнодясно. Ето защо академичните власти предпочитали да действат „по-консервативно“, когато ставало въпрос за вземането на стратегически важните решения.
Диалогът обаче никога не бил прекъсван, дори и в най-смутните дни на студентски стачки и протести – като тези срещу „нумерус клаузус“, пренесли се от предходната учебна година и довели през настоящата до закриването на две от водещите академични студентски дружества – Физико-математическото и Дружеството на студентите естественици. Ето какво четем в ректорския отчет от същата година по повод на сътрудничеството с БНСС и ОСО „Христо Ботев“ по разрешаването на възникналите смутове: „Справедливостта обаче го изисква да призная, че искания относно премахване на въпросните ограничения (относно приема, б.а.) се предявиха пред университетската управа и в легална форма. Това бе сторено от Общостудентската организация „Христо Ботев“ и от Българския национален студентски съюз. В тези случаи Академическият съвет се занима с въпросите с всичката сериозност, която те заслужаваха, и в границите на възможното уважи предявените искания“.
Макар в управлението на дома на студентите да била отредена второстепенна роля, именно те започват да го изпълват със съдържание още от първите му дни. В стая без прозорци, дюшеме и осветление, първите си репетиции през учебната 1932–1933 г. започва студентският академичен хор. През 1934 г. в „Менза Академика“ започва репетиции и „Симфоничен оркестър на младите сили“ при БНСС под диригентството на маестро Влади Симеонов – съосновател на българското симфонично дело. Много скоро след това домът ще се превърне в същински щаб на студентското движение и неговите борби, въпреки строгия контрол на академичното ръководство.
[1] През април 1931 г. в-к „Студентска борба“ информира, че е издействано от Главна дирекция „Трудова повинност“ временната трудова повинност на студентите да се отбива при строителството на Студентския дом, бр. 12 от 23.04.1931 г.
Национален студентски дом 