Кои са резидентите на НСД?

Официално стартира първото издание на Резидентска програма „StART-Up“ за млади творци на Националния студентски дом (НСД), реализирана с любезната подкрепа и финансовото съдействие на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Подробности в ефира на Радио София разказа д-р Христиан Даскалов, директор на НСД. По думите му, НСД е емблематичен за България културен и просветен институт, който е създаден в периода 1931 г. – 1933 г. и навършва 90 години. Навършвайки тази достолепна възраст, за Студентския дом днес се търсят иновативни форми чрез които той да продължи да бъде актуален за академичната младеж на 21-и век. Директорът на Дома поясни, че Резидентската програма е една такава форма, която дава възможност на млади творци в рамките на цялата академична 2022-2023 г. да работят в НСД, като е предоставена творческа и обучителна част.

Даскалов отбеляза, че има големи дефицити по отношение на предприемаческите нагласи и мислене сред младите творци и че те не винаги имат ясна идейна концепция за това как техният творчески продукт може да генерира добавена стойност. Резидентската програма разполага със скромен, но важен награден фонд, който да бъде основа за реализацията на минимум 5 от 12-те подкрепени проекта, подпомагайки тяхната премиерна реализация и насърчавайки привличането на други страни и спонсори.

Подробности за това кои са резидент-артистите на НСД в това пилотно издание на инициативата можете да научите както в интервюто за радио „София“, така и от кратките резюмета на техните проекти по-долу в публикацията.

Мира Владимирова – University of London – „English Literature and Drama“ с проект „Полетът на чайката“:

  • Проектът за мултидисциплинарен пърформанс – инсталация „Полетът на чайката“ е вдъхновен от творбата на Ричард Бах „Джонатан Ливингстън Чайката“ – повест–басня за пътя на различния и себе-познанието. Пърформънсът използва метода „дивайзинг“ или колаборативно генериране на творчески материал. Целта е създаването на творчески продукт, който предоставя цялостно преживяване за публиката – пътешествие през пространството с начало и край – вдъхновено от стилистиката на сетивния театър, с елементи на лабиринт, арт инсталация и движенческо представление.

Лилия Царска – American University in Bulgaria – „Journalism & Mass Communications“, „Film & Theater“, „Integrated Marketing Communications“ с проект „Dual Power“:

  • Проектът за танцов спектакъл „Dual Power“ си поставя за цел да изобрази разделенията, които авторът вижда в обществото, да покаже моментите на конфликт като пагубни за човека, а баланса като отговор на личностната и обществената разпокъсаност. Танцовият спектакъл цели да провокира въпроси, свързани с разединението и единността, въпроси за баланса и крайностите, поляризацията. Творческият аспект на проекта се основава на танц, музика, осветление и костюми. Представата на артиста за танц разделя танцьорите на различни групи, които съставят определени образи – те взаимодействат помежду си, преминават през различните части от спектакъла и представят различно чувство на публиката с всяко появяване на сцената.

Айсен Сапунджи – УАСГ – „Архитектура“ с проект „Образователна галерия – кадастър на недвижимото културно наследство на София“:

  • Проектът за изработка на графичен продукт с възможност за надграждане в мултимедиен такъв се състои в събирането на информация за направата на карта на недвижимото наследство на София. Илюстративен и стилизиран прототип на картата ще може да бъде разполаган в изложбената част на всеки музей или художествена галерия като картата се позиционира хоризонтално на пода, а върху нея на съответните точки се поставят модели, разкриващи чрез съвременно произведение на изкуството (картина, абстрактен модел, фотография, скулптура и др.) духа на съответното недвижимо културно наследство.

Ирина Стоянова – УАСГ – „Интериор и дизайн“ с проект „Танц Генератор“:

  • Проект за интерактивно импровизационно танцово представление, в което публиката използва “Машина-инсталация“ за създаване на танца и голяма част от сценичната среда на представлението (визуална, брой артисти на сцената, качество на движението им, темпо и др). Зрителите се превръщат в творци като имат възможност да насочват танцьорите с помощта на „Машина-инсталация“ (своеобразен „джой стик“ – игра с множество лостове, шалтер, бутони и други пускови механизми). По този начин публиката има възможност да задава различни параметри, отразяващи се на експерименталното и уникално във всяка своя версия сценично действие.

Християна Стоименова – НБУ – „Театър“, „Дигитални бизнес модели за управление на проекти по творческо развитие“ с проект „Дигитална поезия“:

  • Проект за създаване на aвторска дигитална платформа (в процес на изработка) – digitalartculture.com, с пилотен продукт: „Digital poetry“. Пилотният проект представлява дигитализиране на съвременната българска поезия под формата на кратки аудио-визуални филми, заснети, създадени и реализирани от млади творци (наскоро завършили студенти или в последна година от обучението си по аудио-визуални изкуства). Така се получава един своеобразен арт хъб за обмен на енергии и идеи и същевременно се създава и популяризира съвременното, непознато поетично изкуство в цялата страна.

Михаела Матева, Денислав Николов – НБУ – „Театър“, „Хореография за съвременен танц“ с проект „Музей на разбитите сърца“:

  • Проектът за интерактивен спектакъл „Музей на разбитите сърца“ предвижда създаването на пространство, където всеки посетител може да се потопи в спомените си досъщ като в романа „Времеубежище“ на Георги Господинов, да събуди усещания, които вече е изпитал, да вземе поука от миналото, да преживее онова, което го притеснява, да види грешките си, да пребори неизживяното. Чрез метода на плейбек и форум-театъра актьорите пресъздадат историите, които зрителите разказват със съответните чувства, емоции, в т.ч. чрез избрани от тях предмети от пространството в което се развива представлението. Авторите си поставят за цел техният проект да въвлече нови хора към изкуството на театъра, което бива надградено в авангардна пстихотерапевтична посока.

Люба Мазнова – НХА – „Дигитални изкуства“, „Плакат и визуална комуникация“ с проект „В движение“:

  • Проектът за ново онлайн пространство цели да изгради място във виртуалното пространство, което се противопоставя на създаването на информационни балони – проблем, който се усилва от алгоритмите на съвременните социални мрежи, които с цел да задържат вниманието ни за по-дълго време, показват само мнения и хора, с които вече се съгласяваме. Това създава предпоставки хората да задълбават в мненията си без да търсят разнообразни източници на информация, което в последствие ни отчуждава и нарушава способността ни да изграждаме общности със здравословна комуникация. Така и се появява идеята за проекта “В движение” – онлайн пространство, където ще попадаш на хора, които са извън твоите информационни балони и ще научаваш малко повече за тях. “В движение” в същността си ще представлява интерактивен дневник на софийските (а в последствие и на други) пространства, каталог от изживяванията и мислите на хората, с които споделяме физическите си пространства.

Надежда Маккюн – НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – „Хорово дирижиране“ с проект „A-RONNE“:

  • Проектът за хоров спектакъл представя на българската публика едно произведение на италианския композитор Лучано Берио, които никога не се е поставяло в България – „A-Ronne“. Това е концерт за 5/8 изпълнители, първоначално композиран за театрални артисти. Музиката е експериментална за времето си (1974), но продължава да се изпълнява от състави в чужбина, като оставя голямо поле за експеримент и импровизация. Партитурата й прилича на скица – съчетава конвенционално изписана музика върху текстове от Библията, Гьоте, Маркс и Енгелс и др., както и рецитация на текстове, диалози, викове и други начини за изразяване на човешкия глас. Често се комбинира с „нормална“ хорова музика измежду различните части. Пърформънсът се поставя от младия артист, тъй като хоровата музика в България има „крещяща нужда от експеримент“, от нови похвати, от нови начини на изразяване чрез които да достигне до нови публики.

Катерина Стоянова – СУ „Св. Климент Охридски“ / НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – „Психология на здравето“, „Актьорство за драматичен театър“ с проект „Безоблачно“:

  • Проектът за мултимедиен пърформънс“Безоблачно“ (танц, поезия, фотография) засяга темата за лутането, безпътицата, неспособността да битуваш ако липсва цел. Избраният подход е на привличането на участници от различни сфери на творчествтото със сходни интереси, които на принципа на лабораторната работа достигат до крайната структура и форма на продукта. Проектът дава възможност на публиката за разширяване на представата за комплексността и възможностите на „сцената“ като поле за изява.

Валерия Минева-Георгиева – ПУ „Паисий Хилендарски“ / НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – „Актьорско майсторство за драматичен театър“, „Режисура в сценичните изкуства“ с проект „Астория“:

  • Проектът за сценична постановка на пиесата „Астория“ от Юра Зойфер с участието на екип от дебютиращи млади актьори е премиерен за България. Пиесата на родения в Украйна и починал в лагерите на смъртта млад автор е вдъхновена от истински случай от 1936 г., когато в „Sunday Express“ се публикува съобщение за посолството на мистериозната държава „Астория“. Тази дипломатическа лъжа, Зойфер превръща в най-горчивата си антиутопия, придавайки ѝ социален и философски характер, тематизирайки проблема за утопията в самата утопия.

Стефани Христова – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – Режисура за драматичен театър“ с проект „Невски Проспект“:

  • Проектът за класическа сценична постановка по едноименната повест на Н.В.Гогол ще се фокусира върху съпоставката между персонажа – „мечтател“ и персонажа – „еснаф“, тъй като тя открива и тематично, и сценично, богата конфликтна зона, която ни провокира да се запитаме кое е това, което ни определя като хора в днешно време. Темата е изключително актуална в нашето съвремие на технокрация и капитализъм, в което според възгледите на артиста природата на човешките чувства започва да се пре-дефинира от пазарния интерес и имидж.

Лидия Ахчийска – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – „Филмово и телевизионно операторство“ с проект „Прах“:

  • Проектът за нова кино продукция предвижда създаването на късометражен филм на sci-fi тематика. Сферата е обещаваща, тъй като sci-fi филмовите продукции не са стандартна част от нашето социално-ангажирано българско кино, въпреки че България разполага с ресурсите и уменията за тяхното създаване. Филмовият продукт би притежавал потенциал да бъде изпратен на национални и международни фестивали, както и да стане част от новите платформи за късометражно кино.