Интервю с директора на Национален студентски дом д-р Христиан Даскалов за списание „Образование и специализация в чужбина“.
Г-н Даскалов, каква е оценката ви за средното образование в България през изминалата година? Стартирахме затворени, после отвориха училищата. Това отрази ли се по някакъв начин на учениците?
Стресът от промяната безспорно се отрази. На всички. Но това не бе стрес, свързан само с пренастройката от един към друг модел на обучение, а и стрес, породен от де-социализацията, която пандемията наложи, от заболяването и дори загубата на близки хора. Наскоро публикувах един документален труд, посветен на развитието на академичната система през първата половина на 20-и век – „Домът и Университетът – Споделени истории от Царство България“. Мога да споделя, че дори по времето на Испанския грип от 1918 г. образователната система у нас не е била така силно и всеобхватно засегната, както бе през последните две учебни години.
Има и още нещо важно – наесен не всички ученици ще се върнат в училище. Много от младите хора в рисковите, маргинализирани групи, чието обхващане беше въпрос на продължително институционално усилие, бяха най-негативно повлияни при трансформацията на учебния процес. Там пандемията ни върна години назад.
Не липсват и добрите новини, разбира се. Българското образование навакса изключително много по отношение на пропуски от миналото при прилагането на утвърдени принципи и инструменти за онлайн обучение. Неделните ни училища в чужбина, за пример, интегрираха още повече българчета от диаспората посредством обучение през Интернет. При нас в Националния студентския дом е щаб-квартирата на Асоциацията на българските училища в чужбина – те ще проведат през м. юли годишната си конференция, на която ще бъде споделени множество добри практики.
Според вас онлайн образованието беше ли полезно на учениците? Вече реалността е друга. Дали можем да преминем по някои предмети в училище онлайн или това не е добър вариант?
Виждаме какво се случва в момента в Украйна – в Студентския дом открихме по инициатива и под ръководството на Центъра на бесарабските българи дневен център за деца – бежанци и техните семейства, който Център изпълнява освен комуникационни функции и образователни такива. Децата в ученическа възраст освен, че могат да се социализират и участват в различни развлекателни занимания, могат да участват и в образователния процес в техните родни училища, посредством онлайн връзка, според това как този процес е организиран по места. Онлайн обучението трябва да бъде винаги под ръка при извънредни ситуации и за напред, системата трябва да бъде подготвена във всеки един момент да се адаптира. Тази готовност трябва да бъде и при настъпването на далеч по-прозаични събития като ежегодните епидемии от грип, а какво да кажем за абсурда, наречен „дървена ваканция“, който благодарение на променената реалност вече остава в историята.
Стратегическият преход не би следвало да е на ниво отделни предмети в училище, а по-скоро под формата на приложение на най-добрите практики от онлайн в присъствена среда и преминаване към хибриден образователни процес. Иначе казано, говорим за нуждата от внедряването по нормативен път на процесни иновации, благодарение на наученото през последните 2 години.
Ако трябва да мислим по-визионерски, бих дал за пример идеите, които развивам в една моя книга „Академия 4.0 – Университет върху блокчейн“ – те са напълно приложими за системата на средното образование. Училището на бъдещето не би следвало да бъде асоциирано непременно с обучение, предоставяно ексклузивно от една или друга образователна институция. То трябва да предоставя възможност на ученика да получи най-високо качество без компромиси, налагани по географски или социално-икономически причини. Ако Интернет ни дава възможност да оркестрираме за младите хора образователни ресурси от целия свят, да заимстваме добро съдържане, добри техники и инструменти за преподаване, тогава системата трябва да бъде отворена към всичко това и да се развива в посока на дистрибутиран образователен процес на базата на индивидуализирани учебни планове и програми, отворени за плавен преход на младия човек между различните образователни степени. Вместо да преследваме дипломите за средно или висше образование като самоцел, съвременните ученици трябва да се насочват към създаването на свои образователни дигитални паспорти, които ще бъдат обект на запълване със знания и умения през целия живот.
Имате ли наблюдения за дигиталното образование в другите европейски страни и много ли се различавахме от тях?
Може да ви прозвучи странно, но тези, които са по-напред с материала, като Великобритания, където съм специализирал като докторант по отношение на управлението на образователни технологии, действаха по-предпазливо, в много отношения дори закъсняваха с въвеждането на мерки по организацията и провеждането на учебния процес от присъствена в дигитална среда и обратното. При нас обстановката бе осезаемо по-експериментална и това спомогна да се действа по-навременно, благодарение на по-високата степен на децентрализация и автономност при управлението на кризисната ситуация от страна на отделните училища.
Тази автономност, разбира се, произтичаше и от факта, че съществуваха значителни дефицити на централно ниво, които трябваше да бъдат компенсирани с креативност и честно казано – с известна доза на самодейност по места. Но е факт, че Министерството на образованието вече беше в процес на изпълнение на важни проекти за внедряване на дигитално образование, благодарение на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в чието разработване съм участвал като представител на студентската общност още през 2013 г. Ако не беше тази програма, финансирана с европейски средства, едва ли толкова своевременно щяха да видят „бял свят“ редица важни проекти като т.нар. „дигитална раница“ – безплатната единна електронна образователна платформа на МОН, която ще посрещне учениците, учителите и родителите в началото на следващата учебна година.
Както всяка година и тази имаше матури. Успяха ли учениците да се подготвят?
Системата успя да се подготви като цяло. За това поздравления заслужават както учениците, така и техните учители, родители, та дори и администраторите в МОН. Аз съм от първия випуск, който държа матури по актуалния модел и на който това бе спуснато по средата на учебната година. И макар, че тогава водих ученически, пък и учителски, протести срещу извънредната за нас промяна, не мога да отрека ползотворното въздействие, което те имат върху системата в последните години. Както всеки образователен проект, и матурите имат много за надграждане, за да повишат коефициента си на полезно действие, но пътят по прилагането им като все по-универсален вход за университетската система у нас, е правилен. Тъкмо това е един от двигателите за усъвършенстването им, който е необходим и незаобиколим, според мен.
Какви практики можем да ползваме от Covid вълната?
Проектно-базираното обучение е една добра практика. Тя компенсира невъзможността за пълноценна интеракция във физическа среда чрез възлагането на по-продължителни и обемни по своя характер задания, които да се работят от учениците – самостоятелно или в колектив, като ролята на учителя в това отношение е по-скоро на ментор или наставник, отколкото на класически преподавател. А дефицитите по линия на връзката учител-ученик се компенсират чрез ангажирането и на други заинтересовани страни, които работят за постигането на целите на съответните проекти.
Като университетски преподавател в сферата на управлението на проекти у мен буди тревога, че с магистри трябва да говорим за основни фундаментални концепции относно проджект-мениджмънт теориите – тези принципи за организация на работата трябва да са осъзнати и обиграни още на ниво 5-и или 6-и клас. Учебно-тренировъчните фирми също биха спомогнали за развитие на необходимите организационни знания и умения за ръководене на проекти, в частност – предприемачески, но през тях трябва да преминават за година не 6,000 ученика, както е в момента, а поне 60,000, за да има видима промяна в социалната среда.
Ето, за пример, в Национален студентски дом стартираме програма, която да надгражда проектно-базираното обучение чрез възможност за реализация на най-добрите проекти в реална среда, конкретно в сферата на изкуствата. Програмата е наречена „СтАРТ-ъп“ и се осъществява в сътрудничество и с финансовата подкрепа на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Чрез инициативата ще бъдат финансирани ученически и студентски проекти с малки грантове – до 3000 лв., чрез които младите хора ще реализират в извън учебна среда свой пилотен проект в сферата на изкуствата. Тези проекти могат да бъдат и в развитие на вече разработени инициативи по училища и университети, които са били възлагани като срочни или семестриални задания. Паралелно с дейностите по реализацията на съответните проекти младежите ще преминат през обучения в сферата на културния мениджмънт, за да могат техните продукти да бъдат конкурентни на продукцията на други творци от гледна точка на предлагане на стойност и пласирането й в конкурентна пазарна среда – неслучайно говорим за креативна индустрия.
Вашият съвет за следващата учебна година – как учениците трябва да процедират?
На първо място, учениците трябва да се ре-социализират. Колкото повече възможности за участие в извън-класни инициативи по интереси през лятото проучат те и техните родители – спортни, доброволчески, културни и други, толкова по-добре! Програмата на МОН „Отново заедно“, която ще бъде активна и това лято, е отлична възможност за разкриването на безплатни кръжоци по изкуства и спорт във всички училища в страната. Прави ми приятно впечатление, че само при нас в Националния студентски дом в последните месец-два започнаха работа няколко отделни колектива, работещи с ученици с интерес в сферата на театралното изкуство, за пример. Това е показателно за желанието за социално общуване, което няма как да бъде заместено от иновациите в дигиталния свят, включително с навлизането на така наречената „мета-вселена“ с различните й проявления.
Друг е въпросът, че учениците, на второ място, доколкото прекарват голяма част от времето си в онлайн среда, трябва да се научат да бъдат създатели, а не просто потребители на технологии и дигитално съдържание в тази среда. Съветвам всеки родител да хвърли око на добрите практики в това отношение, които представяме на ежегодния форум „Компютърно пространство“, организиран всяка есен от Студентското общество за компютърни изкуства в Националния студентски дом. Учениците от Техническото училище „Електронни системи“ правят прекрасни неща, които представят на аудиторията на форума. Тези иновации, които генерират, трябва да се прелеят от едно технически-ориентирано училище към всяко едно учебно заведение в страната – било то художествено, спортно и т.н. СТЕМ кабинетите, които ще бъдат финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост, са добра крачка в тази посока. Иначе ще се създаде едно трудно-преодолимо разслоение в нивата на овладяване на уменията на 21-и век, което няма да бъде от полза нито за мнозинството млади хора, нито за националната ни икономика в глобалната конкурентна среда.
Христиан Даскалов е директор на Националния студентски дом към МОН от м. август 2018 г. насам. Доктор е на Технически университет – София по организация и управление в индустрията с фокус върху изследването на управлението на технологични проекти. Инициатор е на международната образователна инициатива „Университет с отворен код“, отличена с президентски сертификат „Джон Атанасов“ за научно-технологичен проект с висока социална значимост.
Национален студентски дом 
Трябва да влезете, за да коментирате.