По материали от архива на големия български музикант Веселин Кисьов, пре-публикувани от неговия личен блог.
След раздялата с „Щурците” през 1969 г., в началото на 1970 г. Веселин Кисьов се включва в състава на вокално-инструменталната група СЛАВИНИ. Последната е основана по-рано от Борислав Панов /Боти/ и още четирима талантливи млади музиканти, като барабанистът Едмонд Демирджян /Еди/ е още ученик в Художествената гимназия. Ръководителят на СЛАВИНИ, Б.Панов, лично кани добрия си приятел В.Кисьов да се включи в групата и след съгласието му, членовете ѝ го посрещат радушно и с уважение, като бивш „Щурец”. Изпълненията са в стил рок на китарен състав с барабани, подсилен с пианото на Боти и оцветен с мандолината на Иван Христов /Славеят/. Вокалните партии са често на пет-глас – единствено от шест-членния състав, барабанистът Еди не се включва във вокали.
Постепенно се формулира приоритетната музикална цел – СЛАВИНИ да станат рок-симфонична група, при това – първата, а и единствената в България. Тогава не е известно, че по пътя на симфоничния рок СЛАВИНИ са пионери на световната сцена. От първите изпълнения в симфоничен рок се сочи песен на PINK FLOYD от 1970 г., а през 1971 г. друга британска група YES издават албум, съчетаващ „класика” в ансамбъл със звученето на рок-група.
През зимата на 1970 г. СЛАВИНИ започват репетиции на баладата „Акварел” на В.Кисьов, отхвърлена при „Щурците” през 1969 г., когато В.Кисьов е още член на групата. Партитурата е за голям симфоничен оркестър с китарен състав. Боти сформира оркестъра на доброволно начало със състуденти-инструмента- листи в Консерваторията, където в една зала провежда репетициите с тях.
СЛАВИНИ и симфоничният оркестър от Консерваторията нямат съвместна репетиция, но благодарение на професионализма си изпълняват ансамблово, в синхрон и с огромен успех „Акварел” на сцената на Студентския дом в София. А събитието е „Заключителен концерт на Първи младежки конкурс за забавна песен”, състоял се на 26 април 1970 г. Песента „Акварел” на В.Кисьов със СЛАВИНИ „обира” наградите на конкурса:
- Първа награда на Веселин Кисьов за композитор
- Първа награда за аранжимент
- Първа награда за изпълнение
- Първа награда за текст
- Наградата на публиката


Наградата на В.Кисьов за композитор му е връчена лично от Милчо Левиев – член на журито на конкурса. Песента „Март“ /аранж.Б.Панов/ със СЛАВИНИ получава награда за аранжимент.
Следващата конкурсна изява на СЛАВИНИ като рок-симфонична група е на „Втори младежки конкурс за забавна песен” през м.май 1971 г. На сцената на Студентския дом СЛАВИНИ участват с „Нощни пътища” – другата композиция на В.Кисьов, отхвърлена от „Щурците” през 1969 г., когато е член на групата.
„Нощни пътища” е в рок-темпо, звучене в „дорийски лад”, с четири-глас във вокалите, дублирани рифове на бас-китара с дисторшън китара, динамични брейкове в ударните, съчетани с щрайх-оркестър.
Въпреки авангардизма, журито удостоява Веселин Кисьов с трета награда за композиция. Същата награда получава и текста на песента. Журито е в нов състав и толерира индивидуалните певци пред групите.


През есента на 1971 г. Веселин Кисьов постъпва в казармата и СЛАВИНИ престават да съществуват.
Няма запазен запис от 1970-1971 г. от изпълнение на 2-те конкурсни песни. Запазен е архивен запис на „Нощни пътища“, „Акварел“ и „Март“, преди Боти да им направи аранжименти. През 2002 г. В. Кисьов прави и инструментален запис на „Нощни пътища“, „Акварел“ и „Март“, в аранжимент на Б. Панов-Боти, изпълнен от пианистката Дора Драганова на MIDI клавиатура. Текстовете на песните са съответно на Илия Атанасов и на Орлин Орлинов /“Март“/. Тези записи са достъпни през личния блог на автора на спомените, пре-публикувани тук – Веселин Кисьов.
Това е само една от историите, свързани с началото на Младежкия конкурс за забавна песен, организиран ежегодно в Централния студентски дом на културата в продължение на цели две десетилетия – от 1970 до 1990 г. През този период Студентският дом е сцена за първа голяма среща с публиката на някои от най-емблематичните имена в българската поп, рок и естрадна музика. Част от грамофонните плочи, свързани със съответните издания на Конкурса се пазят в новооткрития Музей на Студентския дом на пл. Народно събрание 10. Други все още могат да бъдат закупени онлайн или да бъдат чути автентичните записи в музикални платформи като Spotify.
