За проблемите и решенията във висшето образование

Материалът е публикуван в юлския брой на списание „Образование и специализация в чужбина“. За списанието можете да се абонирате тук.


Г-н Даскалов, работите изключително активно по темата с българското образование. Ако трябва да обобщим – в какво състояние е висшето ни образование?

Не бива да обобщаваме, защото това сваля нивото на разговора за специфичните предизвикателства пред всеки един университет и пред всяко едно професионално направление. Ето, за пример, в сферата на изкуствата, аз съм изключително впечатлен от подготовката на студентите по „Кино и телевизия“. Като директор на Национален студентски дом съм работил с екипи от второкурсници, които са снимали при нас музикални видео клипове на световно ниво за утвърдени артисти като дует „Авеню“ и много други. Проблемът за тях е при реализацията им след това, тъй като пазарът у нас е малък, а държавата не прави достатъчно, за да подкрепи тези професионалисти от креативните индустрии. Преди дни в Парламента беше отхвърлено предложението да се въведат квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир, което щеше да подпомогне творческата индустрия – повече място за българска музика води до повече родна продукция. Както виждате, контекстът тук е напълно различен от предизвикателствата пред преподаването в сферата на компютърните технологии, за пример. Не бива да размиваме разговора като говорим „по принцип“ – правило, което никой у нас не спазва.

Много се изговори дали трябва с матурите да се влиза в университет. Вашето мнение?

Матурата като вход за университет е измислен проблем. Винаги предизвикателството е било свързано със затягането на контрола по време на обучението. Текущият контрол е разхлабен на много места, защото всеки студент носи със себе си част от издръжката на висшето училище – под формата на такса, субсидия, или и двете. Оттам започват и компромисите с качеството, въпреки че стратегически всеки компромис води до имиджова щета, а тя лишава висшите училища от други източници на приходи чрез партньорства с трети страни. В държави като Холандия, „Магазините за наука“ са един такъв източник. Реализира се активна комерсиализация на научни изследвания, предоставят се услуги за гражданите, фирмите, държавните институции. И там можеш да влезеш с матура и диплом за висше образование, но текущият контрол и този на изхода са на ниво, което да гарантира доверието на заинтересованите страни в качеството на академичната и научна продукция в която инвестират или за достъп до която плащат.

73057497_10220377848893931_5497520476311781376_o

Най-наболялата тема е дали трябва за специалност „Право“ да се влиза с матура.

Както казах, за мен по-важното е как се излиза от специалност „Право“. Истината е, че с държавните изпити на „изхода“ в Юридическия факултет на най-старото висше училище у нас не се прави компромис, защото тази специалност е една от запазените марки на университета. Отделно, за вход в органите на Съдебната система има и допълнителни специализирани изпити – като че ли проблемите там започват след това, с отучването на някои основни принципи на правната материя в процеса на прилагането й. Друг е въпросът за дизайна на обучителния процес – залага се много на наизустяване на закони, които се променят ежедневно. Ако се намали четенето от пожълтели листа и се увеличи практическата подготовка по успешния пример на „дуалното обучение“ от системата на средното образование, смятам че ще направим много повече за качеството на юридическата подготовка в сравнение с това, което дори и най-съвършеният входен изпит би могъл да постигне.

Тъй като сме на тема „Право“ – не станаха ли прекалено много завършилите прависти? И не само по тази специалност. Сякаш вече образование може да вземе всеки.

Завършилите „Право“ имат професия зад себе си, което е добре за тях. Те могат да се реализират като юрист-консулти във всяка една по-голяма компания у нас, ако приемем, че няма за всички място в съдебната система или в държавната администрация, което е факт. Не така стоят нещата със завишения прием на администратори и икономисти – проблем с който МОН се бори активно в последните години. Ето защо, поне в сферата на социалните и хуманитарни науки, трябва задължително да се прилага системата „мейджър“-„майнър“, позната от западните университети при която студентът има възможност за допълнителна специализация или втора диплома в друга област, паралелно с изучаването на основната си дисциплина. За пример – учиш „Мениджмънт“, но паралелно специализираш в сферата на компютърните технологии, за да имаш качествата да бъдеш ръководител на екип в софтуерната индустрия. Някои висши училища у нас прилагат подобни подходи и те трябва да се поощряват чрез инструменти като Рейтинговата система.

P1150575

В дни на промяна заради пандемията, все повече се говори за смесено обучение. Това няма ли да намали ефективността на студентските занятия?

Точно обратното. Напразното физическо присъствие демотивира и намалява ефективността в много от случаите. Като асистент в технически университет, макар и само за семестър, мога да кажа, че лабораторните занимания се незаобиколимо условие, но много от лекциите могат да се трансформират по хибридния модел за обучение на „MOOC“-овете. Отдавна говоря за нуждата от създаването на национална платформа за обучение чрез отворени университетски онлайн курсове, които да се създават от български университети под методическото ръководство на опитните висши училища, работещи със световните лидери като „Coursera“ и „EdX“. Успехът на тези курсове в световен мащаб доказва как онлайн могат да се формират сплотени, активни, продуктивни общности от обучители и обучаващи се. Общности, които не признават граници, пандемии, времеви зони. Ако част от курсовете в присъствените учебни програми се организират по този начин, то българските студенти биха могли да провеждат обучението си синхронно – като ползват споделени образователни ресурси онлайн, а паралелно с това идват в учебните зали при преподавателите си, но не за водене на записки, а за получаване на менторска подкрепа. За това, разбира се, са необходими и законодателни промени в насока на либерализация на нормативната уредба, която са принудени да следват ректорите и деканите.

40645952_2380501435323948_2958233822623170560_o

Кога, според вас, ще видим повече български университети в световните класации? Защо не можем да влезем там?

Ще видим повече български университети в световните класации, когато по-голяма част от Света види българските университети. Нашите висши училища са все още зад „Желязната завеса“ – тук интернационализацията на висшето образование се свежда основно до специалности като медицината, където сме low-cost дестинация за студенти от Турция, Великобритания и пр. Стига да не се прави компромис с качеството на тяхното обучение, присъствието им у нас е положително. Но България има много по-голям потенциал!

В Латвия, където съм учил, има много добре разработени пътеки за прием на индийски студенти, на студенти от Тайван, в т.ч. чрез работещи междуправителствени споразумения. Аз мисля, че тези студенти биха се чувствали много по-добре на нашите географски ширини. За съжаление, редица родни висши училища нямат базови инструменти за привличането им. Погледнете, за пример, англо-езичните версии на някои от сайтовете на водещите университети у нас. Да не говорим за броя на програмите, особено в магистърска степен, които се преподават на английски.

Министерството на образованието трябва да бъде по-активно, за да запълни дефицитите – трябва да се създаде единен специализиран портал за прием на чуждестранни студенти, който на принципа на „единното гише“ в държавната администрация, да координира процеса по привличане на обучаващи се от Европейския съюз и трети страни. От етапа на разпространение на информацията за възможностите за обучение у нас, през подаването и администрирането на апликации, до издаването на визи за обучение и подкрепа при пристигане и ориентиране в България. По мои изчисления държавата губи над 80 000 000 лв. годишно от липсата на фокусирано усилие в тази посока. Средства, които биха влезли в системата на висшето образование и биха подобрили условията за подготовка и задържане на българските студенти.

Buddy up with ESN

Като директор на националния студентски дом, какви са вашите задължения?

Моите задължения са да предоставям трибуна за изява и гласност на българските студенти. Студентите от творческите индустрии реализираха множество практически проекти в Дома през последните две години в духа на най-добрите му традиции – художествени изложби, театрални постановки, музикални и танцови събития. Националните студентски организации, пък, освен че имат свои целогодишни Центрове за услуги на пл. „Народно събрание“ № 10, реализират едни от най-важните си събития именно в Студентския дом. През месец декември с Националното представителство на студентските съвети организирахме церемонията „Студент на годината“, на есен със „СОКИ“ – Студентското общество за компютърни изкуства ни предстои домакинството на най-стария младежки форум за дигитални технологии у нас – „Компютърно пространство“. Само през последната седмица домакинствахме национален форум за обсъждане на новостите в кариерното ориентиране, съвместно с Кариерните центрове на водещите университети у нас, представихме нов сборник – антология на няколко поколения таланти в поезията и прозата, а след дни ще обсъждаме бъдещето на програма „Еразъм +“. Студентският дом е трибуната на българския студент по всеки един въпрос, тема и повод, който го засяга. Даже стартирахме едноименен подкаст – записваме и излъчваме в ефира студентско научно творчество, иновация, която се надявам висшите училища да заимстват и развият.

106797394_650145762248144_5678586032237934331_o

Вашите препоръки към студентите през следващата учебна година?

Не препоръка, а съвет. Както е написал най-важният гръцки писател и философ на 20-и век, Никос Казандзакис, направете така, че младостта да управлява своето време – тя няма да се върне, затова бъдете смели и не съжалявайте за нищо. Бъдете критични към материята, която изучавате и методите по които го правите, бъдете отворени за нови усещания и изживявания – прекарайте семестър навън, бъдете доброволци за едно лято в непозната държава, осмелете се да загърбите сигурна работа за нещо, което ви кара да мечтаете и да се чувствате осъществени като личности. Ако нямате идея по тези въпроси –експериментирайте докато е време. Защото младостта няма да се върне.

20200727_131332