Публикуваме откъс от лекцията на директора на НСД Христиан Даскалов на тема „Вътрешно-организационно предприемачество“, представена на 11.05.2019 г. по време на конференцията „TEDx Sofia University“. Подробен отчет за дейността на НСД може да бъде намерен тук.
За организационното предприемачество
„Intrapreneurship“. Това не е думата за „предприемачество“ на английски език, изписана с правописна грешка. Всъщност „Intrapreneurship“ е съкратено от „intra-corporate entrepreneurship“ – сравнително нова концепция в теорията на мениджмънта, която на български ще преведем като вътрешно-организационно предприемачество. Или просто казано „организационно предприемачество“.
То представлява „преследването на възможност в организацията в която работим, отвъд ресурсите, които са под наш контрол“ . Нещо наглед просто, но сложно за реализация на практика, което си струва да обсъдим. Защо? От една страна, все по-често се застъпва тезата, че „стартъп предприемачеството“ е единственият и правилен път за младите хора. При това на фона на статистиката, която e категорична – по-успешните стартиращи компании са тези, основани от предприемачи с повече житейски опит. Идологизираните гурута на Силициевата долина като Марк Зукърбърг, Стив Джобс и Бил Гейтс, оказва се, са изключението, а не правилото. От друга страна, да бъдеш корпоративен или държавен служител означава да имаш по-малка оперативна свобода и уви, при липсата на целенасочено усилие, иновирането отстъпва място на адаптиране, дори на апатия. Отучването да се поема риск за сметка на спазването на стриктни процедури безспорно може да накърни ключови умения за успешно лидерство, необходими за по-нататъшната кариера.
Ето защо, служителите, които действат като предприемачи в организацията, са тези, които съчетават най-доброто от двата свята. „Златната среда“, където всеки от нас може да намери място. Служителите предприемачи са тези от които се нуждае всяка организация. Защото техните колеги, които НЕ демонстрират инициатива за иновиране вътре в организацията, отвъд преките си задължения, било то като мениджъри или на по-ниски нива в йерархията, представляват реална заплаха за организацията, при това в стратегически план. Изследвания показват, че компаниите, които се задържат в класацията на най-богатите – Fortune 500, остават в тази класация все по-кратко, губят релевантност на пазара все по-често, колкото и брилянтни да са били идеите на техните основатели, когато са ги стартирали. Тази турбулентност изисква постоянно иновиране вътре в организациите. А организациите, това са техните служители и техните процеси.
Може би най-голямата разлика между предприемачеството и вътрешното предприемачество е въпросът със собствеността и наградата за положените усилия. В стартъп екосистемата, но и в повечето икономически теории, печалбата се счита за справедливата награда за предприемача и неговия труд. При вътрешно-организационното предприемачество, този ключов движещ фактор липсва. Печалбата от твоето допълнително усилие е за компанията или пък за обществото ако говорим за неправителствения или публичния сектор.
Организационните предприемачи са водени основно от вътрешната си мотивация да променят статуквото – било то под формата на промяна в конкретен процес, продукт или адресирането на дефицит, който идентифицират. Това прави въпроса „Как да бъдем успешни организационни предприемачи?“ много, много по-интересен и сложен за разглеждане – липсващият фактор „печалба“ е не само ключов мотиватор, но и ключов индикатор за измерването на успеха.
За да онагледя темата за това що е то организационно предприемачество и има ли почва у нас, ще дам за пример Стилиян Чилингиров. Наричат го още „Последният български възрожденец“. Но това на по-късен етап от кариерата му. Ще разгледаме работата на Стилиян като председател на Студентския клуб при СУ в далечната 1903-1904, съвсем в зората на единствения тогава университет. Всъщност, Студентският клуб е една от най-ранните форми на студентска самоорганизация в България.
Стилиян решава да ориентира работата си около кауза, която да обедини енергията на неговите колеги. По това време, студентите, все още малобройни, са изключително горди от това да бъдат студенти. Времената обаче са бедни и по инициатива на Стилиян Чилингиров, организацията им подема каузата за построяването на … какво мислите… библиотека? Не – на Студентски стол – с достъпна и топла храна за всеки.
Много бързо тази кауза се приема от министъра на народното просвещение, проф. Иван Шишманов, който се превръща в един от основните й поддръжници. Уви, средства за построяване на сградата трудно се намират. Студентският клуб започва една продължила 30 години краудфъндинг кампания. Много пари се събират, но се обезценяват след войните. И пак наново се стартира. Места се намират, но се отнемат за други цели…
И така до началото на 30-те години, когато с подкрепата и на международната студентска взаимопомощ средствата са събрани, а Царят обнародва указ за безвъзмездно отстъпване на място за строеж – не къде да е, а срещу сградата на Народното събрание.
Основният камък е положен през 1931 г. Идеята за Студентски стол вече е еволюирала в идея за Студентски дом. Студентският клуб също се е трансформирал. А Стилиян Чилингиров отдавна не е студент…
Само за 24 месеца, това парче земя в зеленината зад опашката на коня се трансформира в пететажна сграда с две подземни нива, с множество зали за академична и творческа дейност.
През 1933 г. Националният студентски дом е официално открит, въпреки че не е довършен, служейки като пример за успешен организационен предприемачески проект. Неговото създаване е история за това какво е нужно на всяка предприемаческа инициатива – активна комуникация, за да бъдат разпространени визията, целите, прогреса, да бъдат увлечени и мотивирани множество заинтересовани страни отвъд тесния кръг на създателите; постоянно иновиране, за да се адаптира проекта към изменящите се нужди и условия на средата; търпение, за да се дочака заветната цел; интегрирет – вътрешен, но и в очите на нашите партньори, потребители, съмишленици.
Големият липсващ, както бе споменато по-горе, е факторът „собственост“. Още с построяването на дома, министър-председателят Богдан Филов внася законопроект за отнемане правото на студентите, които са го построили, да го стопанисват и за предоставянето му за целта на Ректора на СУ.
В края на втората световна война държавата отнема Дома от Ректора и го предоставя на армията. През 1957 г. Домът е предоставен на младежката организация на Партията – ДКМС и през по-голямата част от социалистическия режим именно ДКМС стопанисва ЦСДК – Централния студентски дом на културата. Това е и периодът с най-активна творческа дейност, но не такава е била визията за управление, каквато са я имали създателите на Студентския дом – българските студенти.
В началото на 90-те, държавата отнема Дома от партията и го предоставя за стопанисване на Министъра на образованието. През 1998 г., за да се отбележи особеното място на Студентския дом в българския публичен сектор, в навечерието на неговата 65 годишнина той е обособен като самостоятелна институция от системата на централната изпълнителна власт, подчинена на Министъра на образованието. Уви, това не е краят на премеждията, а преход към може би най-голямото. През 2001 г. голям пожар опожарява сцената на Студентския дом. Сцена, която е дала начало на кариерите на имена като Никола Гюзелев, Борис Христов, първата българска рок група „Бъндараците“ с Кирил Маричков, ФСБ, популярни естрадни и обичани народни изпълнители, редица театрали, писатели..
Това, което заварих през август 2018 г., когато станах директор на тази институция, бе наскоро разработен идеен проект за възстановяване на залите, дело на студенти по архитектура, осъществен по инициатива и под ръководството на НПСС, които случайно бяха попаднали в иначе запечатаната и напълно забравена зала, която тънеше в тонове отпадъци. За реализацията на проекта беше отказано бюджетно финансиране, не получихме и така необходимата подкрепа за кандидатстване за инвестиционен кредит по европейските фондове и програми.
Беше видно, че в условията на бюджетна самоиздръжка на Студентския дом този проект няма да се случи ако просто се чака – година, две или още двадесет.. Всичко това ме накара да се обърна към принципите на организационното предприемачество, които бяха в основата на изграждането на тази институция. Целта беше една – да върнем към живот Студентския дом, а стратегиите, които се опитахме да приложим бяха четири. Ще си позволя за ги споделя с вас.
СТРАТЕГИЯ НОМЕР 1 – Идентифицирайте заобиколни пътища.
Всъщност, пречките пред осъществяването на проекта, който работите във вашата организация или компания, са най-силното доказателство за нуждата от неговата реализация. Ако няма препятствия пред това нещо да се промени, но въпреки това то не се реализира, най-вероятно просто няма осъзната потребност от неговата реализация Пътят по който избрахме да дръгнем при липсата на финанси за реализацията на идейния проект, бе да популяризираме чрез средствата на изкуството нашата мисия. Млади музиканти стъпиха на сцената на Студентския дом, за да заснемат музикално видео, което трябваше да служи за промоция и привличане на обществена и институционална подкрепа.
През декември месец видеото бе готово – прекрасен запис, който бе номиниран в категорията „Най-добро музикално видео“ в наградите на „БГ Радио“. То беше представено по време на форума „Студент на годината“ – видяха го Вице-президентът, Председателят на Народното събрание, Министърът на образованието, хиляди в YouTube. Какво смятате последва?… нищо. Не получихме обществения или институционален отзвук, който очаквахме… Но заобиколни пътища много! Не спряхме само с един. Един от тези, които идентифицирахме, бе да покажем потенциала на самото пространство, дори и във вида в който бе.
Този балкон на големия салон, който бе превърнат в депо за отпадъци, превърнахме в ново пространство за изкуство. Нарекохме го „Зала Реплика“ на името на театралите, които първи се осмелиха да ни подкрепят в тази мисия.
Гълъбарника, който заварихме на голяма сцена, превърнахме отново в сцена за театър. Макар и силно авангардна. Макар и сцена-Пепеляшка, която блесна само за нощ или две, тя отново беше в действие – не като промоция на кампания, а за реални творчески проекти на независими артисти.
Което ме води и към СТРАТЕГИЯ НОМЕР 2 – действайте по модела на „алфа“ и „бета“-версиите. Това е модел на софтуерна разработка, при който на пазара се изкарва продукт по-близък до минималната работеща версия. Иначе казано с оглед на изображението по-долу – да пуснеш по вода сал с който няма да се удавиш в морето, отколкото онова, което е крайната визия за завършен кораб. Целта е да се тества интереса към този ранен прототип и постоянно да се правят подобрения като се взема предвид потребителската обратна връзка, което да гарантира, че продуктът ще достигне максимално бързо и максимално точно до най-добрия си окончателен вид (ако за завършеност въобще може да се говори). 
Във вътрешно организационен контекст, алфа и бета версиите рядко се прилагат. Добри идеи за големи промени застояват по бюрата ни в очакване на широко одобрение, на сигурност, че всичко е готово, че нищо няма да се обърка, че няма да се изложим или провалим с това, което искаме да представим. А иронията е, че именно ранните пилотни версии могат да помогнат да се превъзмогнат всички тези рискове. В противен случай, идеите замират или ние не дочакваме да ги видим реализирани.
Ето това беше Камерна зала на Национален студентски дом през лятото на 2018 г. Тук, където до 2004 г. бе играел Младежкият театър…
Ето това беше нашият „minimal viable product“. След почистването, без прозорци, електричество и отопление, с малка група от ранни потребители, така да се каже, но достатъчна, за да ни окуражи.
Ето това беше нашият „алфа рилийз“ към м. март 2019 г. Виждате нови „фийчъри“ – дневна и нощна светлина, отопление и осветление. А потребителската ни база нарастваше окуражително!
Ето това е настоящият „бета рилийз“ – към м. май 2019 г. Едно от нововъведенията, които изкарахме с него, бе сцената, направена по „open source“ модел – от музиканти-дърводелци, които иначе пропадаха в разбития под, който покрихме с плоскостите на сцената. Представлението, което виждате по-горе, е плейбек-театър на групата „Storycatchers“. Нова формация, която направи първите си крачки от сцената на Студентския дом – точно като в добрите стари времена за Дома, но без намесата на партията-държава от времето на ЦСДК.
Всичко това води до СТРАТЕГИЯ НОМЕР 3 – идентифицирайте своите партньори.
В организационни условия – било то в университет, държавна администрация или частна фирма, често се ограничаваме до това да работим единствено с онези, които са част от нашите непосредствени екипи – колеги по бюра, по оперативка, по катедра или факултет, преки началници и подчинени. Но това не са непременно хората, които ще бъдат инструментални, за да може нашият предприемачески проект в организацията да го бъде.
Когато започнахме доброволческите акции по почистване на сцените на Студентския дом, нашата цел не беше да спестим средства от хамалски труд, а да привлечем към каузата ни онези, които виждаха потенциала изпод прахта и мръсотията. Трябваха ни хората, които виждаха потенциала за „разкош от мизерията“ по името на едноименната пиеса, играна десетилетия по-рано на това място.
Тази група от хора трябваше да съберем по естествен път – акция след акция. В мнозинството си, това не бяха непременно студенти, както бихме предположили. Много от студентите и студентските организации просто бяха забравили за Студентския дом и ние трябваше да достигнем до тях „от уста на уста“, от събитие на събитие.
Двигателите на промяната бяха хора като момичето в кашона с което организирахме първия арт-фестивал в централното фоайе. Бяха хората на изкуството от предходното поколение като членовете на Академичния хор „Ангел Манолов“, който е първият творчески състав към Дома, още от 1933 г.
Бяха и онези независими музиканти-дърводелци, които изградиха сцената на Камерната зала. Беше и онзи предприемач, който спонсорира разчистването на големия салон – внук на дама от комитета по набирането на средствата за построяването на Дома. Беше и музикантът, „забивал“ преди години със своята рок група на голямата сцена, който дойде да напълни няколко чувалчета с боклук… И десетки други хора като тях, с цветните си истории и съдби.
И да, в един момент се върнаха и студентите. Които отново търсеха сцените на Студентския дом, предоставени междувременно за безвъзмездно ползване от студентската общност.
ЧЕТВЪРТАТА И ПОСЛЕДНА СТРАТЕГИЯ, каквато приложихме, бе да свържем точките. Това далеч не е творчески процес, какъвто мнозина си го представят. Това е изцяло аналитичен процес на рефлекция и на само-рефлекция.
Проектите за промяна с голям потенциал не са непременно проекти за създаване на нещо невиждано и нечувано. Понякога просто трябва да погледнеш какво вече съществува, за да изкристализира цялостната картина. Започвайки с доброволчески акции по почистване, ние продължихме с организацията на благотворителни фестивали и концерти.
Свързвайки точките, разбрахме две неща. Първо, така нямаше да се съберат финанси – средствата и усилията, които се влагаха във всяко събитие, надхвърляха събраните. И второто, но далеч по-важно наблюдение – видяхме, че хората бяха щастливи. Искрено щастливи, макар и в условията, които всеки ден се стараехме да променим с нещо малко. Тези наблюдения ни доведоха до заключението, че ние бяхме постигнали целта на вътрешния предприемачески проект, който стартирахме – да съживим сцените на Студентския дом. Оперативната цел не беше постигната – физическото въстановяване, но стратегическата – да – духовното възраждане.
Студентският дом вече беше място, което даваше сцена на изява на тези, които се нуждаят от него. На млади творци като тези студенти от НХА, които правят първата си изложба пред външна публика. На млади хора в нужда като болния техен колега за когото се набираха средства от изложбата. Сцените на Дома вече започнаха да се отплащат предавайки нататък добрината – истинското доказателство за успех на един социално-предприемачески проект.
Любимите ми изяви през тези месеци, през които пресъздавахме какво е бил и какво може да бъде Студентският дом като дух, бяха събитията, които съчетаваха опита и младостта. Като видеото към най-новата песен на дует „Авеню“, което студенти по „Кино и телевизия“ от Нов български университет заснеха в Камерна зала. Видео към клип на музиканти, които също бяха свирили на сцените на Студентския дом преди десетилетия, а днес се завръщаха за нови проекти.
Това бяха стратегиите за успех във вътрешно-организационното предприемачество, които исках да споделя с вас. Дали ще проработят за всеки и при всеки случай? Едва ли… Но ако има нещо, което 115 години история на Студентския дом показват, това е, че не крайната цел е важна, а извървеният път. Защото крайната цел във вътрешно-организационното предприемачество рядко се оказва крайна – пътят или открива след себе си нови хоризонти или се налага да се извървява многократно във времето – понякога от начало, понякога по различни маршрути.
Ако започнете по-малък или по-амбициозен проект във вашата организация, шансовете друг да го провали след като предадете щафетата или пък друг да бере плодовете на Вашия труд са големи. Тоест, не е крайната цел идеята, която следва да ви води. А идеята, че докато вие работите по този проект, той ще осмисли вашия работен делник, седмиците и месеците, които изминават. Понякога, този проект ще преосмисли цялата организация. Понякога, ще я надживее. А не е ли именно търсенето, и намирането на смисъл най-важното нещо за една пълноценна кариера? За един пълноценен живот? Търсене, което предполага постоянното поемане на нови предизвикателства, които ни държат в надпревара със себе си.
Национален студентски дом 
3 Comments
Коментарите са изключени.